Безкрайната война срещу истината
На 9 март 2015 година петима мъже, каращи бял камион със прикрит номер, отвлякоха Итай Дзамара, зимбабвийски публицист и деятел, от бръснарница в Столицата на Зимбабве Хараре.
След секунди той беше навит в немаркираната кола и откаран на незнайно място.
Дзамара не е виждан до момента.
Осем дни преди насилственото си изгубване той прикани жителите на Зимбабве да показват против тежките и влошаващи се социално-икономически условия в страната им.
И той прикани тогавашния президент Робърт Мугабе да подаде оставка.
Неговото наложително изгубване не беше изключително събитие в страна, в която публицисти бяха (и към момента са) рутинно унизени и арестувани от управляващите за издание на истории, считани за „ политически чувствителни “ или нездравословни за тези, които са на власт.
Шестнадесет години по-рано, през януари 1999 година, двама публицисти - Марк Чавундука и Рей Чото, работещи във в. " Стандарт ", бяха принудително изчезнали за 10 дни. Докато били нелегално арестувани, те претърпели електрически удари по ръцете, краката и гениталиите си, а главите им били потопени във варели с вода. Когато в последна сметка се явиха в съда, и двамата имаха следи от изгаряния по телата си. Тяхното хипотетично закононарушение е било да разгласяват история за 23-ма офицери от армията, задържани за скрит план за прелом против президента Мугабе.
През 2008 година Джестина Мукоко, известна някогашна телевизионна журналистка, която също ръководи неправителствена организация, беше отвлечена от вкъщи си измежду нощ, арестувана в изолираност в продължение на дни и измъчвана от хипотетични държавни сътрудници, за нейното хипотетично присъединяване в планирането на антиправителствени митинги.
За благополучие тя оцеля след ужасяващото си тестване и се върна към фамилията си и към застъпническа работа.
Но Дзамара няма подобен шанс. Той в никакъв случай не се е върнал вкъщи при жена си и двете си дребни деца.
Всяка година на годишнината от изгубването му жителите на Зимбабве се обръщат към обществените медии, с цел да си спомнят за него и да излеят разочарованието си от видимо безкрайната война на Зимбабве против публицистите и истината.
Въпреки напъните на гражданското общество и главната опозиционна партия, страната наподобява извънредно неохотна да позволи случая на Дзамара и най-сетне да раздаде правдивост на неговото многострадално семейство.
Мугабе е отвън властта от 2017 година и се допуска, че Зимбабве е изменена страна, само че към днешна дата държавното управление на Зимбабве даже не си е направило труда да стартира следствие на високо равнище за насилственото похищение на Дзамара.
Това приказва доста за безмилостното пренебрежение на Хараре към истината и войната против тези, които се осмеляват да приказват истината на властта.
Който и да изчезна Дзамара, явно е имал желание да всее доста боязън у практикуващите медии и да убие публицистиката в дребната южноафриканска страна.
До известна степен те са съумели.
Съвсем неотдавна през февруари локалният вестник, NewsHawks, беше заставен да се откаже от следствията си за Националната войска на Зимбабве след хитри закани от страна на висши чиновници на армията.
Журналистите, които се осмеляват да проверяват корупцията във военните и държавното управление в Зимбабве, към момента чакат да бъдат унизени, нелегално задържани, измъчвани или по-лошо и до през днешния ден.
За страдание, Зимбабве не е изключително. Тази податливост да се заплашва или убива пратеникът, с цел да се скрият горчиви истини, наподобява е ендемична в Африка и по целия свят.
Жоао Шамусе – деец от мозамбикски публицист и съсобственик и редактор на онлайн вестника Ponto por Ponto – беше открит мъртъв в задния двор на къщата си в КаТембе, град Мапуто, на 14 декември 2023 година Неговите съседи споделиха, че са го чули да вика за помощ, преди да млъкнат.
Неговото ужасяващо ликвидиране пристигна на фона на вълна от заплашване против публицисти и медии в навечерието на общите избори тази година.
В столицата на Лесото Масеру Раликонело „ Лекхашаша ” Джоки, който беше изтъкнат кореспондент на радиостанция Ts'enolo FM, беше прострелян минимум 13 пъти от незнайни нападатели, до момента в който напускаше студиото след шоу в Май 2023 година Джоки беше мощно сериозен към държавните чиновници и гибелта му наподобява е обвързвана с напъните му да разкрие истината и да държи държавни чиновници виновни за дейностите си.
Би било неправилно да се приказва за войната против говорещите истината, без да се отдаде респект на палестинските публицисти, убити във войната на Израел против Газа. Най-малко 88 чиновници на палестински медии са били убити, защото самоуверено са издържали на обстрела, с цел да разкрият геноцидното принуждение на Израел.
Войната на Израел против публицистите, които разкриват несправедливостта на неговата окупация и злоупотребата с палестинците, също не стартира с тази последна война. Ширин Абу Акле, палестинско-американска журналистка и сътрудник на Ал Джазира, беше убита през май 2022 година, до момента в който репортажи за израелска офанзива в бежанския лагер в Дженин. А Израел беше умъртвил десетки медийни служащи преди нея.
Отчаяна съм от загубата на Абу Аклех и всички други смели, възхитителни палестински публицисти, които бяха накарани да млъкнат от израелските бомби и патрони.
Скърбя за Leqhashasha, Chamusse и всички останали, които бяха убити за разкритие на корупцията или говорене на истината на властта.
Сърцето ми кърви за фамилията на Дзамара и тези на други „ изчезнали “ публицисти по целия свят, които евентуално в никакъв случай няма да научат какво в действителност се е случило с техните близки.
Изпитвам най-голяма болежка обаче за тези публицисти, които се опасявам, че ще срещнат сходна орис през идващите месеци и години.
Наистина, при неналичието на съществени правни последствия, има всички шансове други публицисти да изчезнат или да бъдат убити от „ незнайни “ хора в Зимбабве.
Същото важи и за работещите в Лесото, Мозамбик и другаде.
И знаем, че израелските бомби не престават да падат върху палестински публицисти, до момента в който пиша тези редове.
Когато публицист е погубен или липсващ, хората бързо показват състрадание и гласно наказание. След такива вести нашите графики в обществените медии постоянно се изпълват със известия, почитащи техния живот и достижения. Правителства, неправителствени организации и интернационалните институции издават изказвания и дават обещание да държат виновните под отговорност.
Думите на състрадание и наказание, несъмнено, са похвални, само че това, което е належащо на първо място, е просто: правдивост.
В случая със Зимбабве, Африканският съюз и Южноафриканската общественост за развиване (SADC) би трябвало да спрат да приказват на думи за свободата на пресата и да изискват отговори от президента Емерсън Мнангагва. И те би трябвало да подхващат незабавни дейности, с цел да предотвратят повторението на това безчовечие.
За тази цел всички съответни районни органи и Африканският съюз би трябвало да подхващат стъпки за хармонизиране на националните медийни разпореждания и да подсигуряват, че държавите-членки не одобряват закони, които попречват главните свободи.
Дълго време непокаялите се държави-измамници са подлагали без значение мислещи и кардинални публицисти на държавно оркестрирани репресии, принуждение и убийства.
Ето за какво Международният углавен съд (МНС) би трябвало да проверява и преследва израелските чиновници, които проправиха пътя за гибелта на 88 палестински публицисти.
През декември 2023 година „ Репортери без граници “ (RSF) подаде втората си тъжба до МНС за хипотетични военни закононарушения, осъществени от израелската войска против палестински публицисти. RSF заключи, че Израел съзнателно е насочвал палестински публицисти, с цел да заглуши истината за своите геноцидни дейности.
В ера, в която дезинформацията и дезинформацията са нещо всекидневно, милиони животи биха били сложени в непрекъсната заплаха без работата на безстрашни и кардинални говорещи истината.
Във време, в което автократи като Мнангагва имат вяра, че са безукорни, истината не може да се трансформира в плашеща стока.
Нищо няма да върне Leqhashasha, Chamusse или Abu Akleh.
И аз нямам доверие, че Дзамара в миналото ще се върне вкъщи.
Но те вечно ще останат нашите невъзпяти герои, както всички останали, които изгубиха живота си в тази безкрайна световна война против истината и хората, които споделят истината.
Нека почетем живота им, като се застъпим за публицистиката и надигнем убийците им пред правораздаването.
Нека почетем живота им, като създадем всичко допустимо, с цел да сме сигурни, че няма да загубим други смели хора, които споделят истината поради безсмисленото държавно принуждение.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
